Стъпвам по тревата боса,
хладно е, но е и приятно.
Земята ме привлича и обича
негативите от мен извлича.
Събужда ме след сън и мрак,
преражда ми душата пак.
Светлината в мен нахлува,
усмихва ме и ме целува.
Дар слънчев в душата нося,
и обич няма аз да прося.Преродена влизам в деня,
със усмивката и любовта...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар