Някъде по пътя
надеждата загубих...
Празна съм без нея,
към дъното се нося...
За да бъда още тук
от нещо имам нужда...
От изгрев слънчев,
от надежда смела...
Да се усмихна искам,
да се засмея с глас...
Да повярвам в утре,
пъстро да мечтая...
От къде надежда
мога да намеря?..
.
Какво е животът събран в половин век?...
Детство безгрижно, отминало бързо...
Младост, мечтите най-смели мечтала...
Лятната зрялост децата отглежда...
В късното лято с трепет навлизам,
всеки ден с усмивка и вяра посрещам...
Опора си имам - на любимия силното рамо...
Опора съм аз, за родата наша, голяма...
Цветна, добра и спокойна съм аз
на прага на златната есен моя...
На думи красиви вече не вярвам,
фалшивите хора от раз разпознавам...
С урок саркастичен всеки дарявам,
щом е опитал на мой гръб да се прави на мъж...
Все още в мене огън гори
и пожари да паля умея.
Но дали искам пожар или спокойно и топло огнище?
Тепърва ще зная...
.
Да се скрия, искам, от света.
Да не виждам, да не чувам.
Ако може да не чувствам...
Искам на тъга да се отдам.
Да поплача скрита искам,
да не трия си сълзи горещи,
и никой да не види болката,
която ме гори... изгаря...
Там, скрита зад прозореца,
нека само лъч да ме намери.
Онзи лъч, който ще ме стопли
и сърцето ми ще се отвори
за красота, за любов мечтана,
за любовта, която ме очаква...
.
Портата стара уморена е днес
от бездействие в годините тихи...
Спомени има, живи все още,
в чимширени клонки зелени.
Калдаръмът копнее за боси крачета
на ятото детско с тънки гласчета.
И времето спряло, виновно мълчи,
с надежда за бъдеще топло отново.
Портата стара уморена е днес,
но не спира да вярва в мечтата,
да се завърне момчето със сини очи,
със свои момчета да влезе в дома...
Със смях и надежди домът да сияе,
приютил своето бъдеще свято...
Портата стара уморена е днес,
но не губи надежда за утре.
Не губи я и ти!
.
В утро ранно се събуждам,
нахлува песента на птици,
сънливо леко се усмихвам
и мечтите си редя в редици...
Денят ще се тъче с усмивки,
настроения ще се втъкават,
дъгата е от цветни чувства
и чергата ми ще е топла...
.
Рисувам си есен...
топла, цветна, богата...
Рисувам си есен...
с палитра от песни,
на птици отлитащи,
и листи опадали
от вятър понесени...
Рисувам си есен...
с доволство в душата
от дните отминали
на лятото знойно,
с дългите дни
и нощите кратки...
Рисувам си есен...
сбогом на лятото
казвам с тъга
и с надежда
за есен красива...
Рисувам си есен...
с малко тъга,
че времето бърза...
а аз имам все още
безбройни мечти...
...
.
Септември ме облича в тишина,
тъгата ми разтила със сутрешни мъгли...
Септември ме събира във мълчание,
а душата ми на топка се е свила...
Септември е начало, но и край е.
Какво ще е за мене - аз не зная...
.
