защо...???

Защо винаги когато почувствам, че всичко е прекрасно... Защо когато те усетя толкова близо до мен...
Защо когато почувствам единение между нас... Защо когато помисля, че живота може и да е хубав... Защо когато се усетя на крилете на щастието... Защо... Защо тогава ме отрязваш така студено и жестоко... Защо тогава ме приземяваш изведнъж с такава сила... Защо тогава ме караш да се чувствам натрапница... Защо тогава се чувствам излишна... Защо...
Защото всичко е плод на моето въобръжение ли? Защото съм си въобразила, че е възможно да означавам нещо за теб ли?

.

обичам те...

Обичам те...

.

душата ми докосна ти...

Появи се във живота ми
когато самотата бе ми в повече...
Душата ми докосна ти
когато слънце трябваше ми..
Плахо се разтвори неочакван цвят,
сълзите й влагата осигуриха,
сега е в пъстрота от чувства разцъфтяла
и с усмивка нежна те прегръща...

.

прости желанията мои...

Желания безумни в мен витаят
да те притежавам аз желая,
в дните ни напред, само мой да си,
не искам с никоя да те деля.
Това е егоизъм, низко е дори,
за това може и да ме намразиш,
свободата си цениш и браниш,
а мене лудост днес ме тъй гори...
Когато си до мен съм мила и добра,
по-нежна и любвеобилна няма,
няма ли те да ме ти прегърнеш
не съм на себе си от страхове...

Желая те безумно силно...
желая аз да те прегръщам...
желая аз да те целувам...
желая да те любя диво...
както никой друг не го в правил...
и както само аз си зная...

Прости желанията мои...
 
.

в мислите ми...

В мислите ми ти си,
днес, както беше вчера...
на промяна се надявам
във утрешния ден...
Ръцете ти копнея да почувствам,
топлината ти да вдишам,
и усмивката ти да целувам,
всяка клетка твоя да усещам...
Погледни ме във очите,
не отбягвай погледа ми искрен,
от теб лъжа не крие,
ти познаваш го добре...
Повярвай на звездите
искрящи в този поглед,
ти ги предизвика там
и горящия в сърцето плам.
Звездите са сълзи наглед
когато си далеч от мен
но в сърцето е надежда,
и тя е жива всеки ден.


.

студено е...

Сиво и студено е без теб
в ежедневието на деня...
И в опит да го променя,
в опит да зарадвам някой,
за кой ли път се провалих
и с мен е неуспехът пак...
Дете на лятото съм аз
и топлината най-ми тя приляга
когато липсва ми в деня,
животът, сякаш той ми бяга...
Макар далече да си ти,
гласът ти даде ми надежда,
сърцето ми усмихна пак
и стопли ме за нов живот...
Дължа ти много вече аз
а как да се отблагодаря не зная,
дали сърцето е на пътя прав 
като те обича без да се замисля... 

..

опитай...

Прегръдка в утро мрачно
и слънцето за мен изгря,
думите са днес излишни,
телата ни говорят си сами,
ръцете с ласки нежни
заличиха следите от тъга,
целувките ти тъй горещи
сгряха моята сама душа.
Денят е светъл и усмихнат
когато е започнат с теб.
И всичко по- е лесно,
и пее ми сърцето пак,
надеждата кълнила
скоро цвят ще ни дари,
мечтите най-невероятни,
в очакване на сбъдване...
Щастието да съм до теб
понесло ме е на криле,
чувствам сигурност със теб
не се страхувам да летя,
ела, подай ръка, повярвай -
можеш да летиш и ти - опитай...
 
.