Тъжно ми е... без причина сякаш.
Усмивките си търся безуспешно...
С умората неясна, неразделни сме,
в целият ми ден ме тя преследва...
В настроенията срив настъпи,
и никаква причина няма,
пак с климата се оправдавам,
а празното боли във мен.
Искам да си ги намеря,
моите усмивки светли.
Искам да почувствам топлина,
която ми живота дава.
Искам да си бъда пак добра
до силно рамо се опряла...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар