Отмина дванайстият час,
граница на старата и новата.
Нима е граница реална,
че мечтите си й ний даряваме,
желанията смело си изричаме,
или пък прошепваме със тишина...
Новата с надежди е богата,
и щедро ги раздава в часовете,
първите за днес и за година,
а аз си ги прегръщам силно
тез надежди топли и добри,
да си ги имам все до края.
В някой ден със облак,
ще извадя и усмивка,
скътана от днешен ден
с надежда пременена
и слънцето ще си изгрее
да стопли ни във този ден.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар