душата ми забрави...

Душата ми забрави, че жена е...
От цяла вечност нежност не познала...
От дълго време думи топли няма...
Душата ми забрави що мечта е...
Ако може зимен сън да си поспи...
Да не усеща есенния повей самота...
Да няма студ във вените замръзващ...
Душата ми самотна е и болна...
Не живее тя, а само вегетира...
Забрави да се смее и цъфти...
Душата ми забрави, че жена е...
Забрави...
Женската си сила тя забрави...

.

страх..

Когато ти се иска
точка да поставиш...
А се страхуваш, дори
запетая да напишеш...
В главата мислите
заплитат се в кълбо...
А душата - чувствата 
в огньове я изгарят...
Страхът е силен,
замразява ми живота...
Сърцето ми е днес
голяма буца лед...
...
Топлинка ще си подиря
да ме съживи отново...
Дали?...

.

студено...

Навън студено стана,
слана попари цветовете
на рози закъснели...
Душата ми зиморничава
търси топлинка при друга, 
но хлад намира само... 
И болка ме пронизва
от избора за отдалеченост,
неискаща да разбере,
че тъй било разумно...
Какво е разум за душата -
тя това го не разбира...
Душата ми от обич най-разбира...
Душата с огън тя се храни,
с прегръдка нежна
и целувка страстна за подправка...
Навън студено стана,
слана попари ми душа
и любовта ми закъсняла...

.

в самота...

Най-трудно се понася самотата
когато всички са край теб...
Когато дните в суета минават,
а в теб е толкоз празно...
Навън е слънчев ден, 
а в теб сърцето лед е...
И няма огън, който да гори,
и няма топлина в душата...
Когато всички са край теб,
най-трудно се понася самотата...

.

празно...

Объркано ми е.
Студено ми е.
Празно ми е.
Липсващо ми.
Някак мълчаливо.
Някак свиващо се в мен.
Сякаш в дупка съм.
А в мене дупката расте, 
расте и ме изпразва.
Изпразва ме от мен.
От мен какво остана?
Празно...

.

за надеждата

снимката е тук

 Някъде по пътя
надеждата загубих...
Празна съм без нея,
към дъното се нося...
За да бъда още тук
от нещо имам нужда...
От изгрев слънчев,
от надежда смела...
Да се усмихна искам,
да се засмея с глас...
Да повярвам в утре,
пъстро да мечтая...
От къде надежда 
мога да намеря?..

.

половин век

Какво е животът събран в половин век?...
Детство безгрижно, отминало бързо...
Младост, мечтите най-смели мечтала...
Лятната зрялост децата отглежда...
В късното лято с трепет навлизам,
всеки ден с усмивка и вяра посрещам...
Опора си имам - на любимия силното рамо...
Опора съм аз, за родата наша, голяма...
Цветна, добра и спокойна съм аз
на прага на златната есен моя...
На думи красиви вече не вярвам,
фалшивите хора от раз разпознавам...
С урок саркастичен всеки дарявам,
щом е опитал на мой гръб да се прави на мъж...
Все още в мене огън гори
и пожари да паля умея.
Но дали искам пожар или спокойно и топло огнище?
Тепърва ще зная...

.

понякога

Да се скрия, искам, от света.
Да не виждам, да не чувам.
Ако може да не чувствам...
Искам на тъга да се отдам.
Да поплача скрита искам,
да не трия си сълзи горещи,
и никой да не види болката,
която ме гори... изгаря...
Там, скрита зад прозореца,
нека само лъч да ме намери.
Онзи лъч, който ще ме стопли
и сърцето ми ще се отвори
за красота, за любов мечтана,
за любовта, която ме очаква...

.

надежда за утре

Портата стара уморена е днес 
от бездействие в годините тихи... 
Спомени има, живи все още, 
в чимширени клонки зелени.
Калдаръмът копнее за боси крачета
на ятото детско с тънки гласчета.
И времето спряло, виновно мълчи,
с надежда за бъдеще топло отново.
Портата стара уморена е днес, 
но не спира да вярва в мечтата, 
да се завърне момчето със сини очи,
със свои момчета да влезе в дома...
Със смях и надежди домът да сияе,
приютил своето бъдеще свято...
Портата стара уморена е днес,
но не губи надежда за утре.
Не губи я и ти!

.

топлина

В утро ранно се събуждам,
нахлува песента на птици,
сънливо леко се усмихвам
и мечтите си редя в редици...
Денят ще се тъче с усмивки,
настроения ще се втъкават,
дъгата е от цветни чувства
и чергата ми ще е топла...

.

рисувам си есен...

Рисувам си есен...
топла, цветна, богата...
Рисувам си есен...
с палитра от песни,
на птици отлитащи,
и листи опадали
от вятър понесени...
Рисувам си есен...
с доволство в душата
от дните отминали
на лятото знойно,
с дългите дни
и нощите кратки...  
Рисувам си есен...
сбогом на лятото
казвам с тъга
и с надежда 
за есен красива...
Рисувам си есен...
с малко тъга, 
че времето бърза... 
а аз имам все още
безбройни мечти...
...

.

септември

Септември ме облича в тишина,
тъгата ми разтила със сутрешни мъгли...
Септември ме събира във мълчание,
а душата ми на топка се е свила...
Септември е начало, но и край е.
Какво ще е за мене - аз не зная...

.

в очакване...

В очакване на дъжд
да донесе прохлада...
В очакване на нощ
да донесе покой...
В очакване на ден
да донесе решение...
В очакване на утре
да дойде щастие...

В очакване минава
животът кратък...
В очакване на Теб
очите ми сълзят...
В очакване дните
се пилеят като пясък...
В очакване нощите
болят от самотата...

Не искам самота...
Не искам да боли...
Не искам сълзи...
Не искам да пилея дни...

Днес си взимам сбогом
с очакването на каквото и да е!
От днес ще взимам 
и приемам всичко 
от Животът мой 
и всичките му проявления!

.

юни е...

личен архив

Юни е зелен, студен, дъждовен...

В очакване на слънце
получавам мрачен ден...
Дъждът  е като за ноември,
а сълзите като за потоп...
Търся в утрото усмивки,
а тъга събирам през деня...
Забравa търся във съня,
а безсъници намирам...
Мълчание ме застига
докато думи две очаквам...
Умората ми юнска
в безсилие се ражда...
 
А юни днес е тъй студен...

Юнски дъжд дали преражда?

.

май е за обичане...

Пожелай ме в май
за да мечтаем двама,
да намерим смисъл в дните,
които можем да си подарим...
Прегърни ме в май
с нежността на вятър,
с топлината на очакване,
с желанието на любим...
Чудесата в май се случват...
Ръка подай, затвори очи,
усмихни се и повярвай в мен... 
Повярвай в себе си... и в нас...

Май е за обичане...

.

пролет

My Worlds

Пролетта се буди вън -
неспокойна, цветна,
с песни сутрешни
омайващи деня...
С палавите ветрове
заиграли се с върбите...
Слънцето и то играе 
с облачета бели
забързани за где ли...
Зеленото прелива,
цветното се смее,
цветна феерия 
в душите се оглежда...
В душите, зажаднели 
за слънчева дъга,
за цветна топлина,
за песен на река,
за полета на птици...
Мечта си имам тайна -
да бъда пролет цяла,
да бъда песен ведра,
най-цветната дъга да бъда...

.

на прага...

Отива си годината със сняг,
Новата във бяло ще пристигне...
Студено утро е навън,
не се надявам да се стопли...
В душата ми е хладно
от липси, от неизвестности...
Кой ще стопли ми сърцето,
и премръзналите длани?...

.

безсънно...

Музата в безсъние се ражда,
събужда се в душата жадна,
с надежди ще се храни днес,
в очакване на топлина...
Зимен дъжд вали навън
и вятър вее неспокоен,
зимата е в своите владения,
а лято ми мечтай душата...
Дните в работа се крият, 
нощите мечтаят за любов...
Как баланса да открия,
и да се намеря във магия...
Магията ме прави цяла,
сияйна, нежна и добра...

Магията... нарича се любов...

.

без думи...

Нямам идея

Без думи ме прегръщаш...
Без думи ти ме любиш...
Без думи се усмихваш...
И без думи ме обичаш...
Понякога ми липсват думите.
И чакам да ги промълвиш
в тишината след любовна среща...
Знам... без думи ме обичаш...
А тишината си мълчи...
натежала от прегръдки 
и от страсти разгорени,
от блясъка в очите,
от ударите на сърцата...
Знам... без думи ме обичаш...
Магията от думи няма нужда...
Туй, което с нас се случва,
за него има само думичка една -
Любов - а тя е най-истинска магия...
Знам... без думи ме обичаш...
А аз обичам си те всякак...
.
.

пролетно - любовно...

Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"

Надбягваме се с пролетта.
Пълним се със цветност.
Тя ухае с пъстри цветове,
а аз с феерични настроения...
Вятър южен господар е,
мислите ми разпилява,
после ги събира в шепи
и в усмивки претворява...
Пролетта - сезон любим,
жената - влюбена цъфти,
в душата пролет е и полет,
тъй както знае си - лети...

.