В душата ми тъга е, че не мога да изгрея в твоя ден усмивка... В душата ми тъга е, че не мога в сърцето ти спокойствието да излея... На теб усмивка ти отива, на мене също ми прилича. А студената тъга - не е за мен, не е за теб, не е за нас...
Плаче ми се без сълзи... Ей така, от нищото дошло... Нищото, което ме облича в студено и самотно нещо... Нищото е празната душа крещяща с глуха тишина... Нищото студ е зимен и само прегръдка може да го превърне в нещо, за което душата е копняла...
В споделени часове, слънцето в душата ми изгрява и сияе топло, и светът е съвършен... В нощите самотни стеле се мъглата с полепваща тъга и изгревът далеч' е... Обичта е същността ми, сиянието е душата ми, споделеност мисълта е и само твоя аз съм...
До сърцето ти обичам да се сгуша в нежност. В прегръдката ти топла най-обичам да мечтая. В очите твои се оглеждам и виждам бъдеще за двама. С теб е пролет животворна и в най-студена зима.
Не се повтарят дните, всеки образ свой си има... Непредвидими те са - в туй е чарът на живота... Очаквам те в деня си, да бъда част от твоя мога... Дните можем заедно да рисуваме щастливи, тъй както ни харесват... Нощите ще си ги топлим и студът не ще ни плаши щом в сърцата обичта е...