Залезите в август са червени,
със спомени от жарко лято...
Нощите на август са прохладни
с песни на щурците огласени...
Залезите в август са красиви
с облачни премени феерични...
Нощите на август са самотни -
само спомена за теб си имам...
Залезите в август...
Нощите на август...
с надежда утрото довеждат...
.
В август вечерите под звездите
са прохладно-лепкави от дини,
щурците свирят виртуозно,
а нощите са хладни в самота...
На август дните натежават
от плодородие и зрялост,
с лекота се носят в полет
с цветни пеперудени крила...
В август лавандула закъсняла
привлича с магията омайна,
и някак топло сутрин става
с опадалите липови листа...
.
Ти си слънцето за мен,
ти си топлината в моя ден...
Ти си изгрев слънчев
в сълзлив и мрачен ден...
Ти си ми усмивките
и най-смелите мечти,
дето сбъдваме си заедно
защото лесно е с любов...
Ти си слънце в моя ден...
.
Боли ме, че съм непотребна,
че ненужна любовта ми е...
Боли душата ми от безобич,
на парчета се разкъсва...
За мене няма време,
другото по-важно е...
Да давам трябва само
и да не искам нищо,
нищичко да не очаквам
и да се превърна в нищо
след мечти безброй
за нещо по-красиво...
Боли ме от ненужност
и цялата съм болка,
не виждам смисъл,
не виждам лъч на обич,
мечтите ми са прах,
надеждите ми тиня...
Днес аз съм болка...
А утре?...
.
Навън вали. И е студено.
Защо и в мене заваля?
Търся слънце по небето
и в сърцето си го търся...
Сиви облаци са горе,
сиви мисли ме оплитат...
Искам да съм слънчева,
но ориста ми е дъждовна...
Изтривам сълзите горчиви,
сладост да намеря искам днес...
Нежност и прегръдка топла,
усмивка и думичка добра
да стоплят ме през юни
и цветна да съм днес...
Навън вали... И е студено...
Аз си искам лятото през юни...
.
Липсваш ми и всичко е без смисъл...
Тъжно ми е, работата не спори
щом знам, че няма да те видя...
За да те чуя - имам час допустим,
това ме прави като птица в клета...
Искам свобода за полет на душата
а принудена съм да я затворя,
в ежедневна рутина да я удавя,
да я приспя, за да забравя...
Единствена утеха може би е,
че тези дни са преброени...
Душата ми в изгнание е тези дни
и мислите, и чувствата ми...
Държиш ме настрана,
така било добре за мене, казваш...
Заради хората трябвало така -
какво ли щели те да си помислят...
Не знам... не искам и да мисля даже...
Искам да заспя и да се събудя
в онзи ден, когато ще ни е възможно
да ме прегърнеш.... да те прегърна...
и да не мисля за дните във затвор...
Да, такива мисли сиви имам тия дни,
не искам ги, а да се отърва не мога...
Липсваш ми и всичко е без смисъл...
.
Рисува ми се днес...
Искам да рисувам цветно
с четка и боички от дъгата...
Да рисувам с думи и усмивки
настроенията си различни...
С прегръдки да рисувам
нежност и любов преливащи...
Сърцето ми е слънчево и тихо
като летен ден през юни...
Душата ми е цветна и добра
да я рисувам днес аз искам...
Рисува ми се днес...
.
