дните ми...

Drago-My worlds

Дните ми без цел и смисъл си вървят...

Загубена се чувствам сред света...

Звездно е небето, но и то мълчи,

луната няма я, посока да посочи...

Необичайна тишина нощта владее,

разстлала се е непрогледна тъмнина...

Дори листата няма вятър да повее,

замряла е нощта, от жега изтощена...

Очите се затварят от умора дневна,

почивка във леглото тялото желае,

но душата бърза боса да се скита,

по зъберите на въпроси остри...

и доказателство ми носи,

че загубена съм сред света...

.

липсваш ми...

Липсваш ми във дните...

Липсва ми гласът ти топъл,

липсва ми разговорът ни със теб,

липсва ми прегръдката ти нежна,

липсва ми целувката ти жадна,

липсва ми любовта ти страстна...

Само в мислите те имам,

спомените с тебе викам,

усмивка в миналото търся,

за утре в мисли да я пренеса...

Времето безумно бърза,

в мигове на единение със теб,

и още по-безумно се проточва,

когато сме далеч един от друг...

В опит се залисвам да броя

дните, дето ме от теб делят...

Искам после да ги аз забравя,

да отлитнат бързо искам аз...

Искам да си те прегръщам

и да ме прегръщаш с обич ти...

Искам да си те целувам дълго

и с целувки да ме пиеш ти...

Искам... искам... искам...

Липсваш ми и ме боли сърцето,

липсваш ми и пуста е душата ми...

Обичам си те, слънце мое!

Снимката е на Драго.

.

в нощта...

Светулки в лятна нощ проблясват,

щурците с песни си пригласят.

В прегръдката на мрака скрих се,

бягство си направих след деня.

Луната ми е ням свидетел тя,

по пътека осветена ме поведе,

под ябълковото дърво се спрях.

Погледът ми зад баира се зарея

да те види и докосне пожела.

В този миг гласът ти само с мен е,

но празник е за моята душа.

Да ти разкажа всичко искам,

за времето, когато си далеч от мен,

да ми разкажеш как бил е твоя ден,

с обич думи мили да си разменим,

да си пожелаем сънища спокойни,

да се прегърнем в мислите за лека нощ...

Благодаря, че вечер мога да те чуя,

да бъда с теб, дори за мигове броени...

мигове, които ми надеждата запазват...

надеждата за утрешния ден...

Снимката е тук.

.

днес...

Сълзите ги прибрах на скрито,

не искам да ги виждам скоро,

наводнения направих, 

но минало това е вече...

Днес, с мисли нови тръгвам,

напред към бъдещето мое,

с мисли ще го сътворявам,

за да си го чувствам свое.

Снимката е на Драго. 

.

в ден...

В ден, уж съвсем обикновен,

усетил си във миг вълшебен -

това е дар от съдбата ти за теб

и с благодарност го приемаш

Отглеждаш го с толкова любов,

усещане за бъдеще ти дава

усещане за живия живот...

За теб това е всичко в твоя ден...
.

В ден, уж съвсем обикновен,

въпросите валят и болка пари...

Сърцето ли играта си измисли

или е плод на две сърца?...

.
.

сърцето ми... за утре

Полетът увлича ми душата -

красиво, устремно и ново...

Чувства неизпитани и живи,

като дар сърцето ми приема.

Слънцето, примамно близо,

изгаря всичко, що го доближи.

Топлина усещам и се радвам,

че е толкоз светло и красиво... 

Огън се разпалва покрай мен

и усещам как изгарям бавно.

Дори се приближавам още...

Огънят гори ме, пепел ставам...

Знам, че Феникс аз не съм, 

да се преродя от пепелта не мога...

Знам и друго, знам и го усещам -

дъжд ще завали, пречистващ,

пепелта ми ще се събере на топка,

а утре слънцето на камък ще я изсуши.

Камъкът - това ще бъде моето сърце...

Сърцето ми... 

за утре...

Снимката е на Драго.
.

за лека нощ...

Лека нощ  е време да си пожелаем...
Спокойни да са сънищата твои, мило ми момче!
За мен бе тъй прекрасно времето със теб!
Обичам да се гушкам в теб...
Обичам да усещам как ме галиш...
Обичам когато си говорим... за каквото и да е...
Обичам с теб любов да правя...
Обичам да се излежавам аз до теб...
Обичам да ме гледаш в очите 

и да виждаш щастието мое в тях,

щастие, което ти си предизвикал...
Обичам след любов да те погледна 

и блясък в твоите очи да видя как проблясва...
Обичам ТЕБ! Обичам те до лудост! 

А може би и повече...
Лека нощ, моя любов!

.