в прегръдка топла...

Твоята прегръдка топла -

всичко, от което се нуждая...

Ръцете ме обгръщат

и денят е със усмивка.

Нежността от теб струи

и чувствам се желана,

с целувки ме обсипваш,

и искам да съм твоя.

Вземи ме, поведи ме

към мигове незабравими.

Топлина и нежност

в танц се претворили.

Времето да спре се -

туй е моята молитва,

да съм с тебе още малко -

туй сърцето ми копнее...

В прегръдката спокойна

искам аз да се забравя

и ти да ме откриваш

с целувки неустоими,

с прегръдки най-желани...

.

 

друго аз не мога...

Със спомена за вчерашния ден, 

със спомена за всички дни със теб, 

със спомена за всеки миг с мисълта за теб... 

с надеждата за всеки следващ миг, 

който споделен от нас ще бъде,

днес искам аз да ти го кажа:

Обичта в сърцето свое нося 

и освен да те обичам, друго аз не мога!

.

цветно...

Цветно, топло и различно ми е...

Някакво такова го почувствах,

и веднага с теб го споделих...

Виж колко цвят в себе си си нося,

за мен, за теб... да има във запас...

За дните сиви, за да оцветим,

за дни студени, топлина да има...

В твоите прегръдки най-съм цветна... 

запленена от магия на дъгата...

И таз магия в сърцето нося си

и жива чувствам се до болка,

с надежда и копнеж за теб...

.

обичам те...

Обичам те, защото с тебе се усмихвам.

Обичам те, защото с тебе, себе си съм аз.

Обичам те, защото топло е до тебе.

Обичам те, защото сигурност ми даваш ти.

Обичам те, защото моят разум ти си.

Обичам те, защото с тебе си говоря.

Обичам те, защото жената в мен събуждаш.

Обичам те, защото ти различен си от мен.

Обичам те, защото общото ни ни сближава.

Обичам те, защото правиш ме щастлива.

Обичам те и искам за тебе да се грижа.

Обичам те и искам тебе само да целувам.

Обичам те и искам щастието да намерим.

Обичам те! Обичам те не от скука 

или друга някаква прищявка!
Просто те обичам! 

Обичам ТЕБ!

.

тъжно ми е...

Тъжно ми е... без причина сякаш.

Усмивките си търся безуспешно...

С умората неясна,  неразделни сме,

в целият ми ден ме тя преследва...

В настроенията срив настъпи,

и никаква причина няма,

пак с климата се оправдавам,

а празното боли във мен.

Искам да си ги намеря,

моите усмивки светли.

Искам да почувствам топлина,

която ми живота дава.

Искам да си бъда пак добра

до силно рамо се опряла...

.

с теб...

Спокойна съм и съм добра

в прегръдката на топло,

чувствам сигурност за мен,

защитена съм с целувка,

от всяка мисъл недобра, 

С тебе - себе си съм аз...

.

честита нова година...

Отмина дванайстият час,

граница на старата и новата.

Нима е граница реална,

че мечтите си й ний даряваме,

желанията смело си изричаме,

или пък прошепваме със тишина...

Новата с надежди е богата,

и щедро ги раздава в часовете,

първите за днес и за година,

а аз си ги прегръщам силно

тез надежди топли и добри,

да си ги имам все до края.

В някой ден със облак,

ще извадя и усмивка,

скътана от днешен ден

с надежда пременена

и слънцето ще си изгрее

да стопли ни във този ден.

.