Мило момче, не искам да плача, искам да се усмихвам. Не искам нищо да те притеснява, искам да имаш усмивки, които да са в дните ти.
Знаеш ли, днес, когато погледахме филма те чух да се смееш с глас. Чудесно беше! Виждала съм те усмихнат, виждала съм те радостен, но този смях не бях чувала. Смях от сърце... Отива ти! Ти заслужаваш повече такива моменти и не само с някой филм. Слънце мое, всичко бих направила, за да чувам по-често този смях. Подейства ми заразно ;) Сега знам, че ако душата ти се освободи от грижи и притеснения тя може да се смее, радва... За миг те видях и усетих като едно палаво момче, замислило някоя лудория... Сякаш за миг ти позволи на детето в теб да се покаже. За съжаление после пак стана сериозен и замислен. Пак тъгата те прегърна. И в опита си да те отделя от нея почувствах пак дистанцията, която не разбирам защо последните дни вмъкваш между нас.
Не разбирам защо когато нещо е хубаво трябва да се отказваме от него?
Не разбирам защо любовта да е за осемнадесетгодишните?
Нима на 40+, 50+, 60+, 70+... нямаш нужда от любов?
Нима не можеш да обичаш?
Защо право на мечти да имат само двадесетгодишните?
Защо нашите мечти да слагаме в графата неизпълними и вятър работа?
Та моето сърце се вълнува не по-малко от едно двадесетгодишно... А бих казала, че и повече.
Душата ми има не по-малка, а дори много по-голяма, нужда някой да я докосне с обич... А твоята?
Тялото ми, то също копнее за нежност и топлина... Твоето също, нали?
Тогава?
Защо тогава, без значение на възраст и обстоятелства, да не обичам и да не ме обичат?
Защо да не получим всичко хубаво от живота, което, съвсем не случайно, ни се поднася сега.
На много места, в много учения донесени от изтока, се казва, че има само ТУК И СЕГА.
Истина е. Миналото... то вече е било, хубаво или лошо, минало е... Бъдещето... ще дойде независимо дали го искаме и колко му се притесняваме... Единствената реалност е СЕГА. В този миг, който след миг ще е безвъзвратно отлетял... Безсмислено е да се питаме какво ни чака утре, какво ще ни се случи. Можем единствено да начертаем мечтата си и да повярваме, че ще я имаме. И докато тя дойде да се радваме на мига, който е СЕГА.
Мило момче, любов моя, нека изберем радостта СЕГА!
Поглеждам часовника. Ти вече си в леглото... тихичко ще дойда, ще се пъхна под завивката, ще усетя топлото ти тяло, ще се допра в теб, така че да те усещам най-много, ще надигна ръката ти, която ще положа върху мен, за да съм прегърната, ще те прегърна и аз, и притихнала до теб ще намеря съня си. Не се събуждай, ще съм тиха... Дали ще усетя усмивката на съня ти?
Целувка нежна...
Знаеш ли, днес, когато погледахме филма те чух да се смееш с глас. Чудесно беше! Виждала съм те усмихнат, виждала съм те радостен, но този смях не бях чувала. Смях от сърце... Отива ти! Ти заслужаваш повече такива моменти и не само с някой филм. Слънце мое, всичко бих направила, за да чувам по-често този смях. Подейства ми заразно ;) Сега знам, че ако душата ти се освободи от грижи и притеснения тя може да се смее, радва... За миг те видях и усетих като едно палаво момче, замислило някоя лудория... Сякаш за миг ти позволи на детето в теб да се покаже. За съжаление после пак стана сериозен и замислен. Пак тъгата те прегърна. И в опита си да те отделя от нея почувствах пак дистанцията, която не разбирам защо последните дни вмъкваш между нас.
Не разбирам защо когато нещо е хубаво трябва да се отказваме от него?
Не разбирам защо любовта да е за осемнадесетгодишните?
Нима на 40+, 50+, 60+, 70+... нямаш нужда от любов?
Нима не можеш да обичаш?
Защо право на мечти да имат само двадесетгодишните?
Защо нашите мечти да слагаме в графата неизпълними и вятър работа?
Та моето сърце се вълнува не по-малко от едно двадесетгодишно... А бих казала, че и повече.
Душата ми има не по-малка, а дори много по-голяма, нужда някой да я докосне с обич... А твоята?
Тялото ми, то също копнее за нежност и топлина... Твоето също, нали?
Тогава?
Защо тогава, без значение на възраст и обстоятелства, да не обичам и да не ме обичат?
Защо да не получим всичко хубаво от живота, което, съвсем не случайно, ни се поднася сега.
На много места, в много учения донесени от изтока, се казва, че има само ТУК И СЕГА.
Истина е. Миналото... то вече е било, хубаво или лошо, минало е... Бъдещето... ще дойде независимо дали го искаме и колко му се притесняваме... Единствената реалност е СЕГА. В този миг, който след миг ще е безвъзвратно отлетял... Безсмислено е да се питаме какво ни чака утре, какво ще ни се случи. Можем единствено да начертаем мечтата си и да повярваме, че ще я имаме. И докато тя дойде да се радваме на мига, който е СЕГА.
Мило момче, любов моя, нека изберем радостта СЕГА!
Поглеждам часовника. Ти вече си в леглото... тихичко ще дойда, ще се пъхна под завивката, ще усетя топлото ти тяло, ще се допра в теб, така че да те усещам най-много, ще надигна ръката ти, която ще положа върху мен, за да съм прегърната, ще те прегърна и аз, и притихнала до теб ще намеря съня си. Не се събуждай, ще съм тиха... Дали ще усетя усмивката на съня ти?
Целувка нежна...
