Навън вали. И е студено. Защо и в мене заваля? Търся слънце по небето и в сърцето си го търся... Сиви облаци са горе, сиви мисли ме оплитат... Искам да съм слънчева, но ориста ми е дъждовна... Изтривам сълзите горчиви, сладост да намеря искам днес... Нежност и прегръдка топла, усмивка и думичка добра да стоплят ме през юни и цветна да съм днес... Навън вали... И е студено... Аз си искам лятото през юни...
Липсваш ми и всичко е без смисъл... Тъжно ми е, работата не спори щом знам, че няма да те видя... За да те чуя - имам час допустим, това ме прави като птица в клета... Искам свобода за полет на душата а принудена съм да я затворя, в ежедневна рутина да я удавя, да я приспя, за да забравя... Единствена утеха може би е, че тези дни са преброени... Душата ми в изгнание е тези дни и мислите, и чувствата ми... Държиш ме настрана, така било добре за мене, казваш... Заради хората трябвало така - какво ли щели те да си помислят... Не знам... не искам и да мисля даже... Искам да заспя и да се събудя в онзи ден, когато ще ни е възможно да ме прегърнеш.... да те прегърна... и да не мисля за дните във затвор... Да, такива мисли сиви имам тия дни, не искам ги, а да се отърва не мога...
Искам да рисувам цветно с четка и боички от дъгата... Да рисувам с думи и усмивки настроенията си различни... С прегръдки да рисувам нежност и любов преливащи... Сърцето ми е слънчево и тихо като летен ден през юни... Душата ми е цветна и добра да я рисувам днес аз искам...
Детето в себе си търся... Сълзи от коляно ожулено и смях от среща с косче, това са ми детските грижи... В спомени себе си търся, за да намеря бъдеще свое, за да открия за днешния ден смисъл и обич в душата... Намирам си мисли заспали, да ги разбудя днес се опитвам, за да рисувам мечтите си цветни и с песен дъга да изпея... Детето в мене е живо, под грижи за големи притихнало, и щом усмивка му дам то тича и радост ми носи със шепи... Детето в себе си търся... За да намеря себе си днес загубена сред мисли ненужни и посивяла от ежедневие...
