Пролетният ден се буди с обещание за топлина и цвят... Сълза извира в погледа ми син от мъглата сива в мен... Слънце и цветя очаквам, и търся ги в деня си... Намирам сива болка от нескрито нежелание за мен... В контрасти се оплитам а искам си спокоен, топъл ден... Знам, ще бъде тъй което искам но няма да е тук и днес... В очакване на пролет в мен съм....
Лесно е да те прегръщам и с целувка да заспивам в прегръдката ти нежна... Лесно е да те обичам... Лесно всичко е при теб - да се усмихвам от сърце, от радост сълзи да изтривам и да те обичам безрезервно... Лесно е когато с теб съм. Трудно е когато трябва, да тръгвам си от теб... Не искам да го правя, не искам да го има "трябва"... Обичам те! Това си зная!
.png)
