Прегръщаш ме и палиш огън в мен... Със страст и нежност ме гориш... Целуваш ме - вулкан изригва в мен... Виждал ли си лава от любов?... Дъхът ми спира от забрава, аз цяла съм любовен пламък... С горещи чувства те обвивам, и в страстен танц се водим... Душата ми преражда се с любов... .
Мъглите стелят се навън, а аз си имам светъл лъч... Усмивка искам да си дам на натъженото момче... От мойта вяра да му дам, че утре по-добре ще бъде... С топлина да го прегърна, да почувства лятото във мен... С нежност да го прилаская, с полъха на пролетния ден...
С любов едва ли само се живее, но смисъл има ли без нея?...
Боли ме от утрото студено... Боли ме от сивото небе боли ме от несбъднатост... Боли ме днес от мене си... С надежда се събудих - слана студена я попари... Плановете за деня се срутиха като кулата от кубчета каквато съм градила в детството безгрижно... Сега не зная как отново да сбера искриците разпръснати край мен и огъня да си запаля... Огънят... изгарящ ме, но само с него жива съм...
Усмивки и сълзи вървят си под ръка... С усмивка се събуждам, със сълзи се приспивам... Надеждата усмивка е, самотата е сълзи... Сърцето не разбира, че винаги ще е така... Сърцето се надява, че може да се промени... Сърцето сигурно е, че с обичта на двама, всичко е възможно щом желаното е от сърце... Усмивки и сълзи... Със сълзи... пак ще се приспивам...
.jpg)
