безсънно...

dum spiro spero –3

Безсънна тази нощ е...

В безсънието се губя,

сред мисли бели,

а после се намирам

в спомените цветни...

Усмихвам се наяве,

осъзнала границата

между съня и будността...

А там е тъй уютно

в тишината на нощта,

с нежна лятна топлина...

Безсънна лятна нощ е...

За спомени горещи 

тя напомня ми безсрамно

и в самота ме изоставя...

Тихи капки дъжд

доразбуждат сетивата

и примамват ми сълзите,

от ония, дето са безсилни

света да променят...

Нощта е тъй безсънна...

Натежала е от слабост,

от безсилие във бяло...

Поемам въздух свеж,

нахлуващ от нощта,

и с надежда да поспя,

до скорошното утро...

Понякога безсънието

ме боли... от белота...

.