понякога

Да се скрия, искам, от света.
Да не виждам, да не чувам.
Ако може да не чувствам...
Искам на тъга да се отдам.
Да поплача скрита искам,
да не трия си сълзи горещи,
и никой да не види болката,
която ме гори... изгаря...
Там, скрита зад прозореца,
нека само лъч да ме намери.
Онзи лъч, който ще ме стопли
и сърцето ми ще се отвори
за красота, за любов мечтана,
за любовта, която ме очаква...

.

надежда за утре

Портата стара уморена е днес 
от бездействие в годините тихи... 
Спомени има, живи все още, 
в чимширени клонки зелени.
Калдаръмът копнее за боси крачета
на ятото детско с тънки гласчета.
И времето спряло, виновно мълчи,
с надежда за бъдеще топло отново.
Портата стара уморена е днес, 
но не спира да вярва в мечтата, 
да се завърне момчето със сини очи,
със свои момчета да влезе в дома...
Със смях и надежди домът да сияе,
приютил своето бъдеще свято...
Портата стара уморена е днес,
но не губи надежда за утре.
Не губи я и ти!

.

топлина

В утро ранно се събуждам,
нахлува песента на птици,
сънливо леко се усмихвам
и мечтите си редя в редици...
Денят ще се тъче с усмивки,
настроения ще се втъкават,
дъгата е от цветни чувства
и чергата ми ще е топла...

.

рисувам си есен...

Рисувам си есен...
топла, цветна, богата...
Рисувам си есен...
с палитра от песни,
на птици отлитащи,
и листи опадали
от вятър понесени...
Рисувам си есен...
с доволство в душата
от дните отминали
на лятото знойно,
с дългите дни
и нощите кратки...  
Рисувам си есен...
сбогом на лятото
казвам с тъга
и с надежда 
за есен красива...
Рисувам си есен...
с малко тъга, 
че времето бърза... 
а аз имам все още
безбройни мечти...
...

.

септември

Септември ме облича в тишина,
тъгата ми разтила със сутрешни мъгли...
Септември ме събира във мълчание,
а душата ми на топка се е свила...
Септември е начало, но и край е.
Какво ще е за мене - аз не зная...

.

в очакване...

В очакване на дъжд
да донесе прохлада...
В очакване на нощ
да донесе покой...
В очакване на ден
да донесе решение...
В очакване на утре
да дойде щастие...

В очакване минава
животът кратък...
В очакване на Теб
очите ми сълзят...
В очакване дните
се пилеят като пясък...
В очакване нощите
болят от самотата...

Не искам самота...
Не искам да боли...
Не искам сълзи...
Не искам да пилея дни...

Днес си взимам сбогом
с очакването на каквото и да е!
От днес ще взимам 
и приемам всичко 
от Животът мой 
и всичките му проявления!

.

юни е...

личен архив

Юни е зелен, студен, дъждовен...

В очакване на слънце
получавам мрачен ден...
Дъждът  е като за ноември,
а сълзите като за потоп...
Търся в утрото усмивки,
а тъга събирам през деня...
Забравa търся във съня,
а безсъници намирам...
Мълчание ме застига
докато думи две очаквам...
Умората ми юнска
в безсилие се ражда...
 
А юни днес е тъй студен...

Юнски дъжд дали преражда?

.