празник...

Тъжна роза бе душата моя вчера,

а в очите ми, сълзите се издали.

Но твоят глас ме стопли, пожела,

в прегръдка нежна се предадох

и своята любов на теб отдадох,

и празник най-чудесен беше...

Благодаря ти, обич моя!

.

писмо... със сълзи...

За мене всичко свързано с теб е ценно,

всеки ден и миг когато съм със теб,

мислите ми и мечтите свързани са с теб...

Не бих могла да си предстaвя ден без теб.

Обичта ми силна е и неповторима,

но ти не вярваш в мойте чувства,

не вярваш, че мога аз да те обичам.

Отблъскваш ме към пътя ми сегашен,

а искам аз по път различен да поема.

Труден ще е и доста ще боли,

но болката сега е непоносима,

да си далеч от мен, когато 

цялата ми същност те желае...

А може би съм недостойна

да застана някой ден до теб?

Не знам какво съм аз за теб...

Казваш - много хубаво така е,

искам да продължи и занапред...

Тогава не разбирам какво целиш,

когато ме от себе си отблъскваш.

Освен сърцето ми да нараниш

и сълзите ми ти да видиш...

Виждаш, търпелива съм в живота

и това ще изтърпя без избор мой,

но след това не ще съм себе си,

и пак ще съм безличност някоя, 

каквата бях преди да срещна теб...

Не те разбирам, не мога да те разбера...

Говориш ми едно, а когато ме прегърнеш,

с ласките си друго казваш ми без думи...

Не искам много, помисли.

Искам да си те обичам, както мога

и както ти ме учиш да го правя.

Приеми я тази обич, тя не задължава,

не иска с нищо да ти граници поставя.

Моля те,  да не ме отблъскваш,

а после с обич да ме приласкаваш.

Лутането в чувства ме съсипва...

Приеми ме, ако наистина ме искаш

и пази ме, твоя съм до когато искаш...

Обичам те! И винаги ще те обичам!

.

спокойствие...

Искам спокойствие...

Изморих се от безпокойства...

Изморих се от грижи за другите...

Изморих се от чуждите грешки...

Изморих се от детските грешки...

Изморих се да мисля за всички...

Изморих се да нося товарите

на незнанията и претенциите на другите...

Изморих се да бъда опора за всеки...

Изморих се... 

Изморих се...

Искам опора на силното рамо,

в което ще намеря силите свои,

където да поплача ще мога

и после пак да се гордо изправя...

Искам да намеря сили за всичко

което мен на дуел предизвиква.

Искам да се справя със всичко,

което животът пред мене сервира...

Искам сигурност и миг за спокойствие...

Искам... 

Много ли искам...

.

в очакване...

В очакване е новият ми ден...

С надежда утрото пристига,

усмихва ме със мисли топли,

слънцето изгрява във душата

и светло е навред край мен.

Гласът ти топъл ме обгръща

и ми обещава нежността ти.

Радостта е притаена в мен, 

в очакване да те прегърна.

Щастието ме на криле понася

и трудности пред мене няма.

В полет и любов е моят ден...

.
 

самота...

Самотата, тя не пита

искам ли я или не...

Пристига нежелана

в мига, когато искам,

радост аз да споделя.

Всички са край  мен,

но никой ме не вижда,

а  който иска да ме види

в този ден е тъй далеч...

Вината може би е моя,

че не мога да приема

даденост да бъда за едни...

А там, където съм специална,

днес не мога аз да бъда...

Раздвоение в мене има,

между разум и сърце,

/лекарите дума друга имат/,

а искам да съм цяла,

съвършена и добра...

Не се съмнявам, знам,

сърцето мое не греши

и пътя  ще покаже

утре...може би...
.

снежно утро...

Снежно утро ме събуди,

бялото промъкна се при мен.

И светло стана на душата,

в началото на новият ми ден.

Ден различен ще е, знам,

минало се не повтаря,

а очакването е магия,

когато правя я за двама.

Нека облаците сиви вън са, 

а в моя ден ще има слънце,

мислите ми ще са цветни,

нали любов е във сърцето...


снимката е тук.
.

в следобед късен...

Ти в чаши сипваш

виното искрящо,

познавач не съм,

но мога да ценя

аромат омайващ,

завладяващ сетивата,

пренасящ ме във свят

на топлина и страст,

желания разпалващ

в следобед късен...

.