Ти си моето тихо пристанище... При теб стихват проблеми, които в душата буря завихрят, които като огромни вълни опитват радостта да удавят... При теб е тихо, спокойно, особено мирно и мъдро... Спокойствие даваш ми ти в дните след нощи безсънни... С усмивка срещаш ме ти, когато понесла тъгите и непосилни хорски товари, при теб пристигам безсилна, за да получа топли надежди... Ти си моето тихо пристанище...
Когато с теб съм - светло е и топло, усмивките са с нас, животът ми е пълен... Когато няма те - студено ме облича, душата ми е тъжна и празно ме гори... Животът ми тъче платно от настроения... Как да се завия с контрасти невъзможни?
Усмивка... Прегръдка... Щастие... Сълзи... от щастие... Не се съмнявам... това любов е... До теб загубвам времето, не искам да го търся... С теб политам на криле и посоката не търся... Време и посока са едно когато с теб сме двама... Знам... това е любовта...
.jpg)
