В края си летния ден, запалил жарава вечерна, щурците събрал на концерт за да разсее умората в мен... На прага на безлунната нощ, в очакване на нова луна, събирам си бели надежди и най-съкровени желания... Умората от летния ден завивам с мисли за утре, защото преход е умората към по-доброто ми утро... Боса в тревата си ходя с росата нощна се къпя, и красотата на нощта откривам сега без луната... В очакване на утрото ново, от лъчи на слънце тъкано, събирам надеждите в себе си желанията свои да сбъдна...
В пълнолунните безсънни нощи сънят безвъзвратно си е тръгнал, а мислите ми рошави, бодливи, на пир събират се безсрамно... В утрото след нощ безсънна събирам се в лъчите слънчеви и търся вдъхновението си сред спомените и надеждите си...
Вдъхновение мое си ти! Моята муза за щастие... В прегръдката твоя в усмивка се раждам... С твоите обич и нежност с устрем света покорявам... С моите ласки и обич ти си слънце в деня... Любовта е нашата тайна...
Една прегръдка нежна деня с усмивка ми дари... Една целувка страстна в деня живот ми даде... Един следобед с любов и душата ми от щастие лети... Благодаря ти, обич моя!
.png)
.png)
.png)
