Ела до мен... подай ръце... Сега ще ти разкажа какво е любовта в приказка една... Сега си правим кръг... Кръгът безкрайност е, както любовта си няма ни начало, нито край... Защото вечност е... И се прелива с нежност от сърце в сърце... Погледни очите ми, огънят блести във тях... Този огън ти го палиш с магията зована обич... Всеки с пламъче любов се ражда в чуден ден... Когато срещне го съдбата с душата нему сродна бърза тлеещото пламъче да се роди във огън... Топли огънят душите от самотата заскрежени, погледи се срещат и не могат да се разделят... За другия готов си всичко да направиш за да усети Любовта, която в сърцето ти гори... От другия готов си да приемеш всичко, за да усети Любовта, която в полет ви понася... Постой до мен... с ръце преплетени с любов... И нека заедно със теб си разказваме една приказка за Любовта... И знай, че приказката наша ще е най-прекрасна, истинска и цветна, защото ще е дело на двете ни сърца...
Усмихвам се на косче в пролетен следобед. Спомен мил ме връща в топла майска нощ... Отново пролетта е тук. Събужда пак мечтите и вярата укрепва в нас, че по-добро ще има... С усмивки по-лесно е да видим красотата на ден, дори обикновен, и да го усетим празник... Във всеки ден до теб празнува ми душата, че споделена любовта е и щастието е сияйно...
Детето в мен е още живо... На теменужки се усмихва, страхува се от тъмното, а пролетният дъжд е сълзите на самодива... Детето в мен е още живо... Зюмбюлите прегръща като лястовичка чурулика в прегръдката любима и чувства се щастлива... Детето в мен е още живо... И днес се чувства синьо...
Сълзите ми от страх са... Страхът ми е от самота... С теб съм силна и добра... С теб съм истинска жена... Поплаках си от слабост в прегръдка с нежност... С търпение и обич спокойствие ми подари... Мислите объркани ти някак подреди, сега съм светлина от любов безкрайна... .
Денят е мъглив и слънцето скриващ... Пролетен дъжд от онзи напиващ... Душата ми спи от мъка приспана... Сърцето боли от липсата твоя... Искам друго сега да бъде във мене... Искам да бъда в прегръдката твоя... Искам усмивка да стопли и двама... Искам слънце в мислите наши...