Мълчаливо ми е в мен... Тишината ме превзема, от мен оставила е дял за тъгата лепкава и сива... Мълчаливо ми е в мен... Страхове се вихрят, a вихрушките разнасят съмнения безпочвени... Мълчаливо ми е в мен... Луната в тази нощ се ражда за надежда и пишеше се съдба... Мълчаливо ми е в мен...
Аз съм роза, от нежност и любов съм оцветена, пред твоя поглед съм и слънчево цъфтя... Да бъда роза ми е лесно, да те усмихвам мога, непредсказуема съм днес, утре ще съм пак различна... А ти такава ме харесваш и може би... Обичаш ли ме ти?
В утрото с усмивка се събудих от спомена за миналите дни... Дни топли и прекрасни, дни с любимия до мен... Когато сме притихнали в прегръдка с тиха нежност... Когато мислим си на глас и споделяме с усмивки нашите желания, мечти, които от сърцата ни извират... Дни, в които топлината от прегръдките ни грее, нежността ни прави по-добри и всеотдайни... Денят ми ще е по-сияен с усещането за любов...
Мечти се сбъдват лесно щом в тях се вярва... Нека си рисуваме мечти с цветовете от дъгата, с усмивки палави, с лъчи от слънце, с прегръдки нежни, с целувки сладки... Нашите мечти са най-красиви, мечтите ни за утре са прекрасно сини... За следващия ден са бели като пеперуди, нашата любов събрали в полет...
Не искам вече сълзи... Не искам повече тъга... За щастие съм аз родена, за усмивки и любов... Затуй ще търся вече усмивки с топлина и ако няма ги край мен ще ги намеря в себе си... Ще търся слънчев лъч сред облаците мрачни, ще търся цялата любов сред пролетни цветя... Ще търся... И ще си намирам... .
Бяло и красиво е навън... студът е истински за зима... а топлината е в сърцето ми защото с тебе я споделям... Споделена с нежност топлина тя вълшебна е магия... светът е по-добър и по-красив, когато мечтаем го за двама... Нашите мечти са топли, в най-слънчев цвят са те, и ще се сбъднат всичките... Хайде, време е за новите мечти, онези смелите и безразсъдните, които все още пазим си в сърцата...
.jpg)
