Днес...
когато се гушнахме
да се постоплим
и да се почувстваме...
Когато ръката ти
се плъзна по гърба ми
и ме притисна към себе си...
Усещането, което ме заля
и ме изпълни цялата,
бе така прекрасно - сладко...
Близост и усещане,
че съм така желана,
поласка ме и събуди
неподозирани страсти,
и ме поведе нежно
към тайните любовни
на чувства споделени...
В палави игри и смях,
с радост и доволство,
минутите споделяхме
и мигове прекрасни
с душите си запомняхме...
Прегръща ме пролет, топлина и нежност разлива във вените палавия слънчев лъч... Щастлива усмивка разкрасява ме днес с мисли най-цветни за спомени топли... Прегръща ме пролет и цяла съм пролет...
С теб е хубаво, без теб боли... Слънце в мен изгрява, и после се смрачава... Радост ме усмихва и тъга разплаква... Такива дните се редуват с промени си играят, а искам вече пролет в нашите душите да бъде...
Тялото ми помни още ръцете ти,
които го изследват с нежност...
Очите ми помнят синия ти поглед
отразяващ полета на пролетно небе...
Усмивката ти и сега усещам
с топлината на доволството,
което в тялото ти се разлива...
Усещам нежността на погледа ти,
разтапям се в доволство и сега
със спомена за следобедната нега...
В неделната вечер дъждовна,
очите ми поемат от влагата навън,
по страните стичат се сълзи...
боли душата от желание
да си до мен, а аз до теб да бъда...
с чаша чай да се отпусна
в прегръдката ти тъй желана
да усещам жадна топлината
на тялото жадувано безспир...
Имам нужда от теб...
Искам те с желание неописуемо...
Много ми липсваш, обич моя!
Боли ме от липсата ти...
Не, не са само думи. Боли ме...
Когато съм с теб животът ме изпълва
и ни тъга, ни болка аз познавам...
Сигурно защото ти си всичката ми обич...
Сигурно защото все за тебе аз си мисля...
Може би това е... Любовта...
.
