Погали ме по косите, в нежност ме обличаш. Погледни ме във очите, блясък ти в тях палиш... Нарисувай ме с целувки, в страст ме ти изгаряш... Прегърни ме силно, сърцето ми докосваш... Любовта ми приеми, душата ми почувствай...
Вечерта нахлува тук, тъмно е и е студено... Ти далече си от мен и само с мислите си да те достигна мога... Гласът ти ще ме стопли в броените минути, откраднати във тишина... Завивките си зимни ще потърси всеки, и спомени ще топлят сънищата ни далечни... Несподелени блянове ще мерят часовете до следващата среща...
Да те прегърна искам в есенния мрачен ден... да усетя нежността ти в дъждовния следобед... да ме стоплиш с думи и прегръдки всеотдайни... Искам... в есенния мрачен ден да открия и да бъда цвят... с цветни мисли от дъгата да плетем мечтите наши... в обич да обличам теб, в нежност да събличаш мен...
Забравям всичко негативно когато ти прегърнеш мен... Цял свят ми се усмихва, щом твоята усмивка грее... Животът има смисъл нов и нови пътища чертае... Нови пътища за двама... Подавам ти ръка сега, води ме към мечтата наша, където е светът за двама... ,
Жадна съм за любовта ти... Да те изпивам искам цял, да те поемам в себе си, във всяка моя клетка, да бъда с теб едното цяло, неделимо и неразделими... Жадна съм... за любовта ти...