вторник, 28 февруари 2012 г.

зимата си отива...

My Worlds
Зимата си отива...
Поогледай се и се усмихни
на слънчевия лъч,
който ти намига зад онези,
все още призрачни клони.
Скоро, много скоро
усмивката ти и слънчевия лъч
ще нарисуват дъгата цветна
на пролетни настроения,
ще събудят позаспалия копнеж,
копнеж за слънце и любов...
поизчисти праха от сърцето,
премети паяжините от душата,
посрещни слънцето в себе си.
Сега усмивката е друга, нали?
Прегърни я и не я изпускай.
Носи я в себе си, за да ти свети
по пътя ти напред към теб.
Най-труден е пътят ни навътре,
но е и пречистващ
и освобождаващ е духът ни,
когато се намираме...
Понякога намираме се ний на части
и трудното е да се съберем,
трудно е, но е възможно,
защото искаме си цялостта...
Защото цялостта ни най-приляга,
защото истински сме ний тогава.
И оназ усмивка дето пазим си,
дружката на пролетния лъч,
тя е нещото, което с нас е
и ще бъде винаги във нас...
Да й позволим да бъде!

Прегръдка нежна имам аз за теб...

твоя е, когато пожелаеш я...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация