Лятото тъгата ражда в мен
и сълзите без причина...
Боли ме неизбежна мисъл,
че няма да те виждам
в късния следобед всеки ден,
както свикнали сме с теб...
Знам, ненужно е сега
да мисля с мисли тъжни,
защото знам си, че съдбата
има други планове за нас.
Ненужно е сега да плача
и да се тревожа за това,
което не зависещо от нас е.
Сега ще трябва да си събера
всички спомени за дните,
в които нашите усмивки
със сияйност и любов
слънцето са заслепявали дори...
Сега ще трябва...
Защото обичта ни заслужава...
.
Защо отказваш предложение,
което знаеш, че добро за теб е?
Защо не вярваш, че магия мога
да я сътворявам аз за тебе?
Защо не можеш да приемеш,
че да те обичам безумно мога?
Защо не предположиш някой ден,
че магията реалност може да е?
.
В тишината на сърцето
мъничко тъга се настанила...
Щастието тихо се промъква
и песни влюбени напява...
В тишината на утро юнско
косче ми припомня закачливо
една среднощна среща
белязала на щастието пътя...
.
Нощта посивяла си отива
с наметалото от тишина.
Денят с бялото нахлува,
облечен в песни и надежди.
Там, на границата тънка,
сънят с тъга се разминава
с бодростта, тъкана от мечти,
сбъднали се в неспокоен сън.
Денят е тук, уверен в себе си,
пристъпя бързо той напред
забравил, че нощта го е родила
от тишина и лунна светлина...
.
Утрото прохладно е и свежо,
с птичи хор разбужда се деня,
и пролетно е с всеки лъч,
с уханията цветни и омайни,
с мисли влюбени и замечтани...
И надеждите редя си с обич...
.
Усмихвам се на утринното слънце,
изпратило ми закачливия си лъч.
Усмихвам се на ранобудно косче,
подредило сладкопойния си хор.
Усмихвам на палавите мисли,
които водят ме при теб, Любов...
Усмихвам се на цветето във мен,
разцъфтяло от късната любов...
Късна е, но не е закъсняла тя,
за да ни дари мечти за нас...
.
Прегръдката, опора означава тя за мен...
Прегръдката усмихва ме със спомен мил.
Далече съм и само спомен мога да ти дам
за нежна всеотдайност в прегръдка изтъкана...
Прегръдката, доверие е безгранично...
Прегръдката, тя топли ни телата и душите...
В твоята прегръдка се научих да обичам
и жизненост и доброта ми даде за живота...
Животът, в който няма аз и ти, а има нас...
Прегръщам те... защото те обичам!
.
