В късна пролет съм родена и пролетта е мой сезон. Слънцето ме съживява след тъмен зимен студ. Усмивките ми разцъфтяват след срещата със слънчев лъч, безстрашно се промъкнал в душата зимно посивяла. Цветните лъчи венци плетат и украсяват с бяла нежност душата ми копняла този миг... Пролет моя, тук си вече... С премяната бяла и зелена, с цветове сияеш в мен, и пролетта с любов върви през слънчевите дни...
Искам слънцето да грее ярко. Искам топлина да ме прегръща. Искам пролет да ухае нежно. Искам любовта ни да разгаря страстите ни в дните наши. Искам утрото да ни усмихва в прегръдка сънена и нежна... след нощ на споделености...
Сълза се търколи по лицето тъжно... не измива се тъгата... от сърцето тя извира... сякаш без причина... как да я прогоня тази сивата тъга?... как да си прегърна онази цветната дъга, а сълзата топла да е от щастие преливаща...
Лесно е да те обичам... За теб сърцето ми мечтало е до днес... Лесно е да ти вярвам... Сигурност ми даваш и спокойно е със теб... Лесно е да съм добра... Нежно ме прегръщаш цялата съм само твоя... Лесна днес е любовта...
Погледни в очите ми... красиви са, нали? По-красиви са, когато ти си в тях... Когато блясъкът любовен тлее след нашата игра... Само ти разчиташ влюбените ми очи, на теб нашепват страстите ми тайни... Доверие чете се в твоите очи и радост се разлива по моите страни. Погледни ме... днес радост аз съм и радостта видях да се оглежда срамежливо в погледа ти тих, и обич ти нашепват зелените очи на влюбена жена... С блясък те обличат засмените очи на щастливата жена...
