когато ми е сълзливо... когато ми е безсилно... когато ми е самотно... когато не искам другите да знаят...
когато искам да съм сама... и не съвсем...
събота, 22 декември 2012 г.
най-дългата нощ...
Най-дългата нощ... Свършва се вече... Плахо денят на пръсти пристъпва. С дъх леден, цветя и живот по прозорци рисува. Усмихва ме в утрото с цветна надежда. Денят ще расте... И мечтите ми с него...
Няма коментари:
Публикуване на коментар