тук |
Времето...
тъй непоносимо дълго е
когато си далече ти от мен,
и никога достатъчно не е,
когато в прегръдката ти се топя...
Времето...
студено и заледено е дори,
щом да те целуна аз не мога,
и в огън ме изгаря за живот
когато телата ни говорят...
Времето...
отлита като птица бяла
но следа оставя в сърцето
с вяра за надежда и любов,
мечти и блянове заплита...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар