Don't worry, be happy |
Зад тъмни облаци дъждовни
луната кръглолика се е скрила...
Дъждът приспивно ми напява
песен на меланхолична есен...
А луната, капризно е решила,
да й бъда дружка през нощта...
Броила капките дъждовни
и овцете също ги броих,
сега съм тук, над листа бял,
/от кога ли молив не видяла... ;)/
думите сами редят се в ред
и бодра утрото посрещам...
Луната е като жена капризна,
заразна й е неукротимостта,
но тази нощ съм тъй добра,
усмихната, дори спокойна...
Душата ми щастлива е сега,
своя топъл пристан тя откри
в дъждовния следобед късен,
на чай зелен и обич нежна...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар