защо...

My Worlds

Защо сънят ми си отиде
и мисли сиви пак довя?
Загубих себе си в нощта,
в деня не се намирам...
Къде е погледа ти ясен,
в сиянието му да се видя?
Защо ръцете ти прегръщат
а не топлят ми сърцето?
Гледаш ме и ми говориш,
а мислите ти са далеч...

Да се събудя, искам вече,
в утрото със слънчев лъч...
Гласът ти да ме  стопли
и усмивки да ми обещае...
С целувки да изтриеш
сивото в душата моя...
Любовта ти подарявам,
която в сърцето ми гори,
да бъде нашата надежда
за по-добрите наши дни...

Нали не искам много?

.