приказка...

Днес ще ти разкажа
приказка една...
Имало е някога
жена една,
мъж един
и тяхната съдба...
Съдбата, 
в ден един
скучала ли е
или на игра,
решила тя
мъжа 
с жената
да ги събере,
ей, така...
И хубаво било
за него и за нея,
и по-хубаво дори
с изминалите дни...
Съдбата се усмихва,
доволно им намига,
да вярват в нея,
тя хортува...
Туй, което тя,
съдбата, 
е събрала,
хубаво е то
и не ще го тя разваля...
Приказката е без край,
нея пишат двама
с обич и усмивки,
с вяра и мечти...

.