петък, 29 юли 2011 г.

когато...

Drago-My Worlds 
Когато си далече от мен 
и възможност няма да се видим, 
от липсата ти полудявам.
Има толкова много неща, 
които искам с теб да споделя...
Има толкова много моменти,
в които от прегръдката ти имам нужда...
Има толкова много мигове,
в които искам просто да те прегърна с обич...
Искам да се сгуша в теб, 
да притихна в прегръдката ти 
и да усещам само дъхът ни как се слива...
... да усещам как сърцето ми 
започва да бие с ритъма на твоето сърце...
... да усещам, че сме едно... цяло...
А сега ми липсваш... 
и ме боли от липсата ти...
и ме изгаря от мислите ми, 
които за миг се не спират...
От ония мисли, които споделям с теб, 
а ти не мислиш, че им е време...
Искам прегръдката ти, 
когато ме привличаш към себе си...
когато ме караш да се чувствам 
специална и единствена...
когато се чувствам част от теб, 
част, която с обич си взимаш, 
за да те допълни до цялостта ти...
Искам... Искам теб!

.

сряда, 27 юли 2011 г.

пожелай ме...

Drago-My Worlds
Да бъда слънцето за теб,
тъй както ти за мен си.
Това мечта е съкровена,
в сърцето ми кълнила.
Да бъда аз добра и мила,
за тебе радостта да бъда,
с обич аз да те дарявам,
с обич да ме радваш ти...
Една мечта, но тя е тъй голяма,
една мечта, за щастие на двама...
Да сбъдна искам си мечтата,
помечтай със мен и ти сега...
Обещавам, скоро в някой ден,
доволен ти ще си от мен.
Погледни към мене с поглед,
малко по-различен от сега,
и виж, че можеш с мен
да се гордееш ти.
До теб да бъда искам аз,
във всеки ден от бога ни дарен.
Повярвай, мога аз да дам ти всичко,
което  дори си тайничко желаеш,
само пожелай го ти на глас,
но ако с глас го ти не изречеш,
поне в очите ти да се чете...
ще мога с обич да го разчета
и щастието да ти дам мечтано...
Само ти го пожелай! 

Дори без думи... пожелай...

Пожелай ме, обич моя!
Завинаги ще бъда твоя,  

мечтата твоя мога да съм аз,
само... пожелай ме...


.

вторник, 26 юли 2011 г.

след бурята...

Drago- My Worlds

След бурята пречистваща,
муза някаква дойде ми... 
Ами сега... без нет съм?
Тефтер до мен намерих 
и писалка прашна ;) 
и бързо спомних си, 
как пише се на лист :)
Денят е нов и мой ще бъде, 
такъв какъвто аз го искам,
такъв какъвто заслужавам. 
Днес искам много аз
и много заслужавам.
Слънцето навън изгря,
душата ми усмихна.
Мисли топли нося 
в сърцето непокорно
и порив тъй жадуван
в мен извира и съгражда
денят ми със усмивка...
Днес и обичта ми,
като нова ме преражда,
смисъл на денят ми дава,
от свойта безграничност вечна...
В капките дъждовни
оставих си сълзите тъжни.
В капките, дъгите отразени,
в моето сърце се приютяват.
На топло ще ги пазя аз за утре... 
за мен... за теб... за нас...
С обич е денят прекрасен...

.

събота, 23 юли 2011 г.

сред въпросите...

Drago-My Worlds

На цветната пътека съм,
но защо съм днес сама?
Нима загубих се по пътя?
Дали  не съм добра в деня?
Къде сгреших, защо така?
Нима е грешно да обичам?
Доза има ли за любовта?
Нима може да  се каже - 
толкова ми стига обич?
Как на порции да я разделя,
това за днес, а туй за утре?
На сърцето как да обясня - 
ти поспри се да обичаш?
На душата как да залича
копнежа й за обич споделена?

Сред въпроси се загубих...
Ще ме намериш ли?...

.

сряда, 20 юли 2011 г.

дните ми...

Drago-My worlds
Дните ми без цел и смисъл си вървят...
Загубена се чувствам сред света...
Звездно е небето, но и то мълчи,
луната няма я, посока да посочи...
Необичайна тишина нощта владее,
разстлала се е непрогледна тъмнина...
Дори листата няма вятър да повее,
замряла е нощта, от жега изтощена...
Очите се затварят от умора дневна,
почивка във леглото тялото желае,
но душата бърза боса да се скита,
по зъберите на въпроси остри...
и доказателство ми носи,
че загубена съм сред света...

.

събота, 16 юли 2011 г.

липсваш ми...


Липсваш ми във дните...
Липсва ми гласът ти топъл,
липсва ми разговорът ни със теб,
липсва ми прегръдката ти нежна,
липсва ми целувката ти жадна,
липсва ми любовта ти страстна...
Само в мислите те имам,
спомените с тебе викам,
усмивка в миналото търся,
за утре в мисли да я пренеса...
Времето безумно бърза,
в мигове на единение със теб,
и още по-безумно се проточва,
когато сме далеч един от друг...
В опит се залисвам да броя
дните, дето ме от теб делят...
Искам после да ги аз забравя,
да отлитнат бързо искам аз...
Искам да си те прегръщам
и да ме прегръщаш с обич ти...
Искам да си те целувам дълго
и с целувки да ме пиеш ти...
Искам... искам... искам...
Липсваш ми и ме боли сърцето,
липсваш ми и пуста е душата ми...

Обичам си те, слънце мое!


.

петък, 15 юли 2011 г.

в нощта...



Светулки в лятна нощ проблясват,
щурците с песни си пригласят.
В прегръдката на мрака скрих се,
бягство си направих след деня.
Луната ми е ням свидетел тя,
по пътека осветена ме поведе,
под ябълковото дърво се спрях.
Погледът ми зад баира се зарея
да те види и докосне пожела.
В този миг гласът ти само с мен е,
но празник е за моята душа.
Да ти разкажа всичко искам,
за времето, когато си далеч от мен,
да ми разкажеш как бил е твоя ден,
с обич думи мили да си разменим,
да си пожелаем сънища спокойни,
да се прегърнем в мислите за лека нощ...

Благодаря, че вечер мога да те чуя,
да бъда с теб, дори за мигове броени...
мигове, които ми надеждата запазват...
надеждата за утрешния ден...

Снимката е тук.

.

вторник, 12 юли 2011 г.

днес...



Сълзите ги прибрах на скрито,
не искам да ги виждам скоро,
наводнения направих, 
но минало това е вече...
Днес, с мисли нови тръгвам,
напред към бъдещето мое,
с мисли ще го сътворявам,
за да си го чувствам свое.


.

понеделник, 11 юли 2011 г.

в ден...


В ден, уж съвсем обикновен,
усетил си във миг вълшебен -
това е дар от съдбата ти за теб
и с благодарност го приемаш
Отглеждаш го с толкова любов,
усещане за бъдеще ти дава
усещане за живия живот...
За теб това е всичко в твоя ден...
.
В ден, уж съвсем обикновен,
въпросите валят и болка пари...
Сърцето ли играта си измисли
или е плод на две сърца?...
.
.

вторник, 5 юли 2011 г.

сърцето ми... за утре


Полетът увлича ми душата -
красиво, устремно и ново...
Чувства неизпитани и живи,
като дар сърцето ми приема.
Слънцето, примамно близо,
изгаря всичко, що го доближи.
Топлина усещам и се радвам,
че е толкоз светло и красиво... 
Огън се разпалва покрай мен
и усещам как изгарям бавно.
Дори се приближавам още...
Огънят гори ме, пепел ставам...
Знам, че Феникс аз не съм, 
да се преродя от пепелта не мога...
Знам и друго, знам и го усещам -
дъжд ще завали, пречистващ,
пепелта ми ще се събере на топка,
а утре слънцето на камък ще я изсуши.
Камъкът - това ще бъде моето сърце...
Сърцето ми... 
за утре...

Снимката е на Драго.
.
Блог класация