вторник, 5 юли 2011 г.

сърцето ми... за утре


Полетът увлича ми душата -
красиво, устремно и ново...
Чувства неизпитани и живи,
като дар сърцето ми приема.
Слънцето, примамно близо,
изгаря всичко, що го доближи.
Топлина усещам и се радвам,
че е толкоз светло и красиво... 
Огън се разпалва покрай мен
и усещам как изгарям бавно.
Дори се приближавам още...
Огънят гори ме, пепел ставам...
Знам, че Феникс аз не съм, 
да се преродя от пепелта не мога...
Знам и друго, знам и го усещам -
дъжд ще завали, пречистващ,
пепелта ми ще се събере на топка,
а утре слънцето на камък ще я изсуши.
Камъкът - това ще бъде моето сърце...
Сърцето ми... 
за утре...

Снимката е на Драго.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация