В миг на самота усещам студ,
замръзва всяка моя клетка,
мислите в кристали се затварят
и само обич може да ги разтопи.
Зимната стихия ме притиска,
дъхът ми спира за живот
и вегетирам аз без обичта,
така необходима ми сега.
Къде си обич моя, мой живот?
Защо не вярваш, че си ти
моята любов във тоз живот?
Че мога теб да те обичам?
Че липсваш ми до болка,
в самотата ми студена?
Знаеш сам, че най-боли,
когато сам си ти сред други...
Мислите ми са в копнеж
за твойта топлина и нежност,
за живия живот със обич,
която в мен гори за теб...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар