 |
| из дневниците на hexemexe |
да пречистят мъката от мен.
Мъката ми, дето ме души
и въздух ми не дава да поема...
В миг на радост аз политам
и после губя се в мъгла.
В мъглата на несигурност
и на съмнения бодливи...
Сълзи среднощни ме обливат,
имам нужда от това сега.
За да мога в утрото да стана,
да се усмихна на света...
Да погледна във очите
на мъжа ми най-любим,
обичта ми безрезервна
в моите очи да срещне той...
Да му се усмихна от сърце...
Дори най-слънчевия ден
не може да се конкурира
с огъня на моята любов...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар