на границата...

Нощта посивяла си отива
с наметалото от тишина.
Денят с бялото нахлува,
облечен в песни и надежди.
Там, на границата тънка,
сънят с тъга се разминава 
с бодростта, тъкана от мечти,
сбъднали се в неспокоен сън.
Денят е тук, уверен в себе си,
пристъпя бързо той напред
забравил, че нощта го е родила
от тишина и лунна светлина...

.