 |
| Усмихни се :) |
Луната своя ход си следва,
и усмихва ме в нощта...
Пътят начертан от светлина е,
но тишината я преследва...
Луната се усмихва топло,
и с погледа студен намига.
Луната е жена капризна
с настроения менливи.
Днес е пълна, кръглолика,
тайни сякаш няма тя от мен.
С поглед ме пронизва ясен
и моите тайни тя разчита.
Луната в душата си допускам,
тя приятелка е мълчалива.
Споделям й тъга и радост
а тя ми кима и разбира.
Мечти и сънища разказвам,
а тя без глас ме поощрява.
През прозореца сега наднича
усмивката ми иска да запомни,
за да ми напомни някой ден
за тази наша среща нощна.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар