 |
| снимката е от нета |
Болка в мен изгаря ме...
Защо и как се появи,
този път аз не разбрах...
Дали забравих себе си,
на другите отдадена,
за тях да има, те да са добре...
Както винаги, не се отчита,
приема се, че дълг е мой,
а аз с желание от обич,
с чувства искрени във мен,
дните си на другите отдавам....
А днес е болката във мен...
и безсмислена се чувствам...
Никому ненужна ли съм,
щом умората е в мен
и усмивката е някак сива...
щом от бързане за други,
в огледалото се не видях...
Като Светла искам
с опадали листа да се покрия,
сивото и бръчките да скрия
от душата и лицето мои...
А после в тишина да се открия
и слънце от любов да пия...
.
Имаш моята усмивка :)
ОтговорИзтриване(стана ми тъжно, като ти погледнах и коментарите - 0 усмивки).
Всичко ще бъде наред ... някой ден!
(да ти се извиня, когато изгубих блогрола си, после добавях на ръка и съм изпуснала Сълзите ми, чудех се аз защо не пишеш вече)
Благодаря ти, мила!
ОтговорИзтриванеСлед сълзите, ред е на усмивки. Затова почувствах нужда от оптимизъм и нарекох коментарите си усмивки.
/не се притеснявай за блогрола :), можеш да поразгледаш и сега/