В опити съм да се събера,
а после може и да разбера
отговорите на сто въпроса,
оставили ми днес душата боса.
А тя, нали несвикнала така,
от ранна сутрин се залутала,
да търси, топло да се облече,
скриновете прашни е отворила.
Но всичко там е твърде старо
някои неща, дори са демоде,
лъскави и нови те изглеждат,
а доближиш ли - прах посипва те...
Стига ровене, разбрах го вече -
в миналото няма да се връщам.
Бъдещето - то е там далече
денят ми днес - е това което имам.
Със слънчев лъч ще се заметна,
от ветровете ще ми пази завет,
аромат на люляк ще прегърна
мира във себе си да върна...
Снимката е на Драго.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар