понеделник, 23 август 2010 г.

не знам...















В душата ми... море без бряг,
урагани си вилнеят най-свободно...
Търся миг за тишината,
вълната ме поема и прегръща,
заглушава моя вик към теб,
разпръснат в капките солени.
Душата ми... нима е тя способна
на толкоз буря и вълни?
И може ли да устои на тез,
които си сама създава?

Не знам...


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Блог класация