Портата стара уморена е днес
от бездействие в годините тихи...
Спомени има, живи все още,
в чимширени клонки зелени.
Калдаръмът копнее за боси крачета
на ятото детско с тънки гласчета.
И времето спряло, виновно мълчи,
с надежда за бъдеще топло отново.
Портата стара уморена е днес,
но не спира да вярва в мечтата,
да се завърне момчето със сини очи,
със свои момчета да влезе в дома...
Със смях и надежди домът да сияе,
приютил своето бъдеще свято...
Портата стара уморена е днес,
но не губи надежда за утре.
Не губи я и ти!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар