да ме научи...

Моите дни

Времето отлита безвъзвратно
и само огледалото безжалостно показва
следите на отминалия ми живот...
Разумът не спори с мен
и безчувствено оценка две ми дава...
Двойка пише ми за загубеното време,
за преструвките ми,
че щастлива съм със избор древен,
за страха ми
да послушам си сърцето,
за волята ми слаба
да повярвам безрезервно в любовта,
за безсилието ми
да я докажа и да ми повярваш ти,
че любовта е сила най-голяма,
че любовта е смисъл най-велик...
Времето отлита безвъзвратно...
Да ме научи искам само,
как сърцето си да следвам,
как с любов и обич да живея...

.