 |
| Пътят към целта... |
В споделени часове,
слънцето в душата ми
изгрява и сияе топло,
и светът е съвършен...
В нощите самотни
стеле се мъглата
с полепваща тъга
и изгревът далеч' е...
Обичта е същността ми,
сиянието е душата ми,
споделеност мисълта е
и само твоя аз съм...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар