болка...

My Worlds

Денят неделен ми е празен
и тъгата в себе си събирам...
Дали като вулкан ще се излее
и всичко на пепел ще превърне?
Сълзи дали ще могат да отмият
наслоената тъга в душата моя?
Все по-силно самотата ме боли
и лъч надежда се не вижда...
Любовта ми вик в пустиня е
и даже ехото е мълчаливо...
Любов, тъй жива и желана,
напразно ли повярвах в теб? 
Нима заблуда беше ти
в дните ми щастливи?
Лъжа ли е твоята основа
или нарича се изгода?
Денят ми празен е и тъжен,
наглед е без причина тъй,
но болка от безнадежност
и съмнения ме днес изгаря...

,