може би...

В неделната вечер дъждовна,
очите ми поемат от влагата навън,
по страните стичат се сълзи...
боли душата от желание
да си до мен, а аз до теб да бъда...
с чаша чай да се отпусна
в прегръдката ти тъй желана
да усещам жадна топлината
на тялото жадувано безспир...

Имам нужда от теб...
Искам те с желание неописуемо...
Много ми липсваш, обич моя!
Боли ме от липсата ти...

Не, не са само думи. Боли ме...
Когато съм с теб животът ме изпълва
и ни тъга, ни болка аз познавам...

Сигурно защото ти си всичката ми обич...
Сигурно защото все за тебе аз си мисля...
Може би това е... Любовта...

.