Лятото да ме пречисти искам...
Огънят на август да изгори
всичките ми мисли черни...
Вятър да отвее облаците сиви,
с които душата се облича...
Бурята с пороят летен
сълзите ми да измие
и слънце да ги изсуши...
Не трябват ми, не искам ги,
без тях ми е добре сега...
В топлия септември искам
да вляза цветна и добра,
една такава, топла и смирена,
с душа спокойна, помъдряла...
Искам... възможно е, нали?
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар