Да те обичам само мога...
Това са думи от сърцето,
на което ти живот дари,
с целувка плаха във нощта.
В тази нощ съдбата заигра се
и на среща късна ни събра.
Свали от разума ни тя години,
душите ни със свобода дари,
в танц съдбовен ни понесе
и криле ни подари да полетим.
Дали игра е на съдбата
или пътят ни е начертан...
Да летя със теб не ме е страх,
сигурно ми е и тъй спокойно,
тъй както никога до този ден.
Опора искам да ти бъда аз,
тъй както ти за мен си,
подай ръка и ми повярвай,
думите не са напразни,
нито са преувеличени...
Да те обичам само мога...
И на съдбата да благодаря...
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар