Облаци се стелят ниско
задушават всичко в мен,
извори очите са за сълзи,
да скрия ги не мога днес.
В следобед късен идвам
и промяната се случва.
Спокойствие ми даваш,
усмивка в мен пораждаш,
и е различно от преди час,
топлината пак е с нас...
В прегръдка настаних се,
навън дъждът засили се
поривите в стъклата укроти,
а моята душа покой намери...
Сега е слънцето във мен,
но сянка се промъква днес.
Няма да се аз предавам,
ще пазя твойта обич в мен
и часовете тихо ще броя,
до срещата със нашата съдба...
Снимката е тук.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар