 |
| из дневниците на hexemexe |
Дъждовен полъх хладен
опитва се да ме обхване,
но топлината от ръцете ти
все още тялото ми помни...
Дъждът не може да измие
усмивките от спомените,
които с теб творим си
в дните ни на заедност...
Далече си, а мислите ми
търсят те във всичко,
когато ти не си до мен
а сърцето ми за теб копнее...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар