 |
| Моите дни |
Лятото тъгата ражда в мен
и сълзите без причина...
Боли ме неизбежна мисъл,
че няма да те виждам
в късния следобед всеки ден,
както свикнали сме с теб...
Знам, ненужно е сега
да мисля с мисли тъжни,
защото знам си, че съдбата
има други планове за нас.
Ненужно е сега да плача
и да се тревожа за това,
което не зависещо от нас е.
Сега ще трябва да си събера
всички спомени за дните,
в които нашите усмивки
със сияйност и любов
слънцето са заслепявали дори...
Сега ще трябва...
Защото обичта ни заслужава...
.
гледам, гледам и си викам, че мястото ми е страшно познато, а не виждам какво пише отдолу, хаха :-).
ОтговорИзтриването, под такава публикация каквото и да напишеш, все няма да е тактично :-). някой си страда, можеш само да го прегърнеш и утешиш. искаш ли малко майтап? щом те пренебрегват заради работа, значи си го правила и ти, затуй нидей рива.
ела да обърнем по една бира, току що извадена от кладенеца, с вече изстинали картофи, аз си оплаквам котето, което ми изчезна и ми е много тежко, ама майната му на всичко, целият живот е една нелепа измислица, добре поне че е кратък.
прегръдка
Прегръщам те, мила!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, усмихна ме!
Радвам се, наминаваш тук ;)
:) :) :)